В историята е имало множество опити да се измислят начини за избягване на жегата и да се създаде усещане за хладност през горещите летни месеци. Като се започне от най-простото нещо – сянката, и се стигне до архитектура, имаща за цел да се възползва от естествената вентилация – човешката история е пълна с методи за облекчаване на неудобството от жегата. Но едва през последните 100 години хората успяха да измислят машини, които им позволяват повече от това само да се възползват от обкръжаващата ги среда за облекчаване на неудобството от жегата. В наши дни хората създават изкуствен климат, който им помага да се чувстват комфортно.

Охлаждане

Първият апарат за охлаждане, за който има данни, е създаден от американския лекар Джон Гори от Апалачикола, щата Флорида. През 30-те години на 19-и век д-р Гори създава машина, която представлява вентилатор, духащ въздух през контейнер с лед, и така охлаждащ стаите в болница.

А през 1881 г. докато президентът на САЩ Джеймс Гарфийлд е на смъртното си легло група от морски инженери създава машина, която духа въздух през парче плат, напоено с вода от разтопен лед. Устройството е било способно да намали температурата в стаята с 11 градуса, но пък изразходва 220 тона лед за само два месеца.

През последните години от 19-и век „произведеният въздух“, както е бил наричан първоначално, е само метод за контролиране на влажността на въздуха в фабрики, например за текстилни изделия, за да се постигне по-високо ниво на производителност. По-късно са били създадени охладителни станции, от които се помпа студен въздух към съседните сгради, а там този въздух се използва за предотвратяване на развалянето на храна, за охлаждане на бира и други напитки, и за съхраняване на важни документи.

Уилис Кериър – Уилис Кериър е машинен инженер от Бъфало, щата Ню Йорк. През 1902 г. той проектира пулверизаторна система за контролиране на температурата и влажността, както и система, предназначена за офиси, апартаменти, хотели и болници. Много хора го наричат бащата на климатизацията, защото неговите компании стават нарицателни за най-високо качество в тази област. Той конструира своето „Устройство за третиране на въздуха“, в което изстудени охладителни намотки се използват за охлаждане на въздуха и намаляване на влажността му до 55%.

Устройството е било способно дори до изменя нивото на влажност и да го поддържа на желаното ниво и по този начин е бил създаден първия модерен климатик. Идеята хрумва на Кериър докато чака влака една мъглива вечер. През времето до пристигането на влака Кериър осъзнава много неща за връзката между температура, влажност и точката на оросяване. Първите климатици са много големи, много скъпи и изключително опасни, защото амонякът, използван за охлаждащ агент, е силно отровен.
Също през 1902 г. Нюйоркската фондова борса е оборудвана с централизирана система за отопление и охлаждане от Алфред Волф, инженер от Хобокън, щата Ню Джърси. Той подобрява дизайна, прилаган в текстилните предприятия, и го адаптира за други сгради, което води до революция в използването на технологията.

Развитие на пазара

Технологичните индустрии биват революционизирани, защото вече има начин да се контролира температурата и нивото на влажност по време и след производството на техните продукти. Това е от голяма полза за много индустрии, включително филмовата, месната, тютюневата, фармацевтичната и други.
През 1911 г. Уилис Кериър представя пред Американското общество на машинните инженери „Рационалната психометрична формула“, която се използва и до днес от климатизационната индустрия.

Световното изложение в Сейнт Луис, чието начало е през 1904 г., представя на почти 20 милиона изумени посетители модерното чудо, наречено „произведен въздух“.

След като биват представени пред обществеността, климатиците започват да се монтират в промишлени сгради като печатници, фармацевтични фабрики, текстилни предприятия, и в някои болници. Първият случай на климатик, монтиран в жилище, е в Минеаполис през 1914 г. Той е бил собственост на Чарлз Гейтс, синът на прословутия комарджия Джон Гейтс, известен с прякора „Залагащият по милион“.

От 1917 до 1930 г. индустрията се концентрира основно на киносалоните, които дават на средностатистическия гражданин неговия първи допир с климатик. Първият киносалон, в който се използва технология за охлаждане, е „Ню Емпайър Тиатър“ в Монтгомъри, щата Алабама, през 1917 г. През същата година бива построен и „Сентрал Парк Тиатър“ в Чикаго, който е проектиран да използва тази технология. Тя бързо става изключително популярна и води до огромно увеличение в посещаемостта през летните месеци.

През 1922 г. Уилис Кериър прави две изключително важни подобрения в технологията. Първо, той замества токсичният охлаждащ агент амоняк с далеч по-безопасния дихлоретилен или C2H2Cl2). Второ, той намалява много значително размера на климатиците. В резултат на това климатици започват да се монтират на места като универсални магазини, офис сгради, железопътни вагони и други малки сгради.

През 1924 г. три центробежни чилъра са монтирани в универсалния магазин J. L. Hudson в Детройт, щата Мичиган. Пазаруващите в климатизирания магазин остават много доволни и заинтригувани и климатизацията става маркетингов инструмент за много продаващи на дребно фирми. Между 1928 и 1930 г. сградите на Камара на представителите, Сената, Изпълнителното Бюро и Министерство на търговията на САЩ, както и Белият дом, са оборудвани с климатици, а същото се прави и с много други важни сгради из цялата страна.

Ограничаване на потреблението

Великата депресия забавя използването на климатиците за жилищни цели и в по-малките фирми. Посетителите на Световното изложение през 1939 г. могат да разгледат иглуто на Уилис Кериър и така да надзърнат в бъдещето на климатизацията, но преди то да бъде осъществено, започва Втората световна война.
По време на нея много производители преобразуват своето производство и започнат да произвеждат за военни цели. Някои от чилърите са махнати от универсални магазини и монтирани в заводи, произвеждащи военна продукция, а след войната са върнати на старите си места.

Произведени са хиляди големи хладилни камери за флота на САЩ, който ги използва за съхраняване на храни и други развалящи се продукти. Произвеждат се и специални преносими климатици за използване в самолети, които действат в горещ климат. От всички производители на климатици този с най-голям принос за успеха във войната най-вероятно е Уилис Кериър. Той проектира система за Националната съвещателна комисия по авиация на САЩ, която симулира условията в студените атмосферни слоеве на голяма височина.

Тази система се използва за изпитване на самолети, нещо, което до този момент се счита за невъзможно от повечето специалисти. Кериър получава наградата „Е“ на Армията и Флота на САЩ за голям принос към производството шест пъти, нещо, с което само 13 други фирми могат да се похвалят.
След войната производството е пренасочено обратно към старите си граждански цели, а икономиката на САЩ е в отлично състояние. Американците започват да купуват климатици за своите домове и да се наслаждават на това, което дотогава са изпитвали само извън домовете си.

Масово потребление на климатици

Така започва тенденцията за осигуряване на климатизиран комфорт в домовете на средностатистическите американци. Климатиците за дома бързо стават много популярни и през 1946 г. биват произведени 30000 от тях. По това време търсенето е много по-голямо от предлагането. През 1948 г. тази цифра нараства на 74000. През 1950 г. обстойно научно изследване демонстрира, че семействата, живеещи в домове с климатик, спят по-дълго през лятото, имат повече свободно време и се наслаждават на храната си повече, отколкото семействата, живеещи в домове без климатик. През 1953 г. биват продадени над 1 милион климатика, като търсенето продължава да е много по-голямо от предлагането.

След Втората световна война системите за климатизация, проектирани за търговски сгради, позволяват изграждането на небостъргачи и други неконвенционални структури и дават на архитектите свободата да строят както и където искат, което води до революция в строителството. Климатизацията преобразява и жилищните сгради, особено в южните щати от САЩ. Къщите в стил ранчо започват да изместват традиционни къщи във викториански стил с веранди около тях и специални коридори за въздушните течения. Таваните стават по-ниски – преди традиционно са били на височина 3-3,5 метра и дори повече, но биват свалени на височина от 2,4 метра. Прозорците стават по-малки, а верандите, предназначени за спални през лятото, биват премахнати или преобразувани в зимни градини.

През 1957 г. за първи път започва продажбата на ротационни компресори, което позволява направата на по-малки, по-тихи и по-ефикасни климатици от тези, в които има използвания дотогава бутален компресор.
През 1969 г. хладилните технологии помагат за извършването на експедицията до Луната. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната в скафандри с охладителни системи, които ги защитават от екстремните условия в космическото пространство.

През 1987 г. е подписан Протоколът от Монреал от страните-членки на ООН, който има за цел да защитава озоновия слой на Земята. Този протокол създава механизми за сътрудничество между държавите, имащи за цел постепенно да се намали и в бъдеще спре употребата на вещества, намаляващи количеството озон в стратосферата, като например хлорфлуоровъглеводордните (CFC) хладилни агенти, използвани в огромен брой хладилни и климатични системи.

Индустриалното производство на климатици

В отрасъла продължават да се извършват подобрения. В момента най-модни са високоефективните климатици, опазващи околната среда. Климатизацията започва като куриоз, след това става средство за подпомагане на индустриалното производство, а в крайна сметка става необходима част от почти всяка човешка дейност. Благодарение на климатиците е намаляла смъртността, а икономическата активност през летните месеци се е увеличила значително.

Условията на труд са отбелязали значително подобрение, а това е довело до голямо увеличение на продуктивността и задоволството на работниците. Друг резултат от развитието на климатизацията е увеличаването на миграцията към южните щати на САЩ, което създава огромни градове и предградия на места, където преди е имало малки и задъхващи се от жега градове, намиращи се в застой. Хладилните технологии са били от голяма полза на изследването на Космоса – те са имали ключова роля както при разходките на повърхността на Луната, а космическата станция Мир притежава изключително сложна охлаждаща система. Хладилните технологии са предоставили на човека възможности, за които дотогава той само е мечтаел.

Този сайт използва бисквитки, за да подобри своята работа. Научете повече в нашата Политика за поверителност.